Дядо Коледа добричък, 
снощи писах ти писмо – 
със перце от зимен птичък, 
с трън от трънено валмо, 
не поисках твърде много, 
мъничко си е дори – 
дай на бъдника ми огън, 
нека дълго да гори, 
мама да не е самичка, 
а на тати – три души, 
снощи твоята елхичка
топла ризка ми уши,
мен какво ми трябва друго? – 
да дочакам старини, 
нека в пролетната угар 
житцето да си кълни, 
и дечицата на двора 
пак да скачат на въже, 
знам си, че за всички хора
аз съм Седмото джудже! – 
ти на римите ми луди, 
моля те, недей се смя?... 

Нека радостна се буди 
нашата добра Земя.