... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек,
що не купиш в магазина четвърт шпек менте салам,
че от глад ще се спомина, пък и ти ще хапнеш, знам! – 

отърчах – и купих в МОЛ-а кенче с бира и пастет, 
и под старата топола хапнахме го – tete-а-tete! – 
двамата сме си хитруши! – гушнал съм си го сега,
с котарачето ми Шуши мърдам бял мустак в снега, 
в глутница от минувачи, всеки хлътнал в своя свят, 
в който нищичко не значи да попиташ как си, брат. 

14 декемврий 2018 г. 
гр. София, 13, 15 ч.

Не земен котарак за добрите мил и драг! На кентчето сигур се мръщи.
:)))

Да бе, да... изобщо не се мръщи, облизва се и иска още едно кенче! :-)))))))
Готин котарак!
Чу

Ако някога си взема да гледам котараче, ще си го кръстя Чу!

През януарий идната година ще ти подаря едно черно котараче!
Чу

ПРЕКРАСНО !
РАЗВЪЛНУВА МЕ.
И МЕН , ВСЕКИ ДЕН
В ДВОРА МЕ ПОСРЕЩА
ЕДНО ТАКОВА КОТЕ.

Който си има коте, винаги го посрещат с обич.
Яловите хорица - ни дете, ни коте.
Благодаря, ivoki, и светли Коледни празници!
Чу