... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”, 
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори, 
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка, 
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка
а аз – край барплота – на крак, допивах третата си бира – 
и келнерчето с мръсен фрак бе почнало да ме нервира,

нали е мъжки свят, боде – мъжете сме си таралежи! – 
добре, че все пак тя дойде! – и сякаш въздуха нанежи, 
от ъгловото сепаре към мен подеха се парфюми – 
и – уж, съм с думите добре, а пък изгубих ум и думи, 
тя сетне влезе в моя стих – замислена, красива, малка! – 
а – щом си тръгна, аз си свих за спомен жълтата бъркалка.

2018 г. 
гр. Варна