... как бяха смешни моите мечти – да те почерпя кола и тригуна, 
когато бризът привечер трепти, да те прегърна – и да те целуна, 
да пъхна пръсти в топлия ти кок и тайно да отмъкна две-три фиби, 
и във нощта, по-черна и от рог, телата ни да светят – две амфибии, 
във пясъка забил пред теб пети, да ме погали сянката ти птича,

и лятната ти рокля да лети! – и в сънищата мои да се свлича, 
и – тъй като живях – един глупак, отдаден на изкуството изцяло, 
да те рисувам с твоя бронзов лак! – на вехтото хотелско огледало, 
за спомен взех си тубичката с гел, че да не ти мириша на маймуна! – 
аз бях мъжът в самотния хотел, когото ти така и не целуна.

15 декемврий 2018 г.
гр. София, 6, 15 ч.