... времето на спирката е спряло, няма го мечтаният тролей,
и едно момиче снежнобяло се вторачва в своя тих дисплей,
и звъни смехът ѝ като ручей, сигурно си чати с пролетта? –
моля се – дано да ѝ се случат! – всичките несбъднати неща,
из метрото – в дългите галерии, или във затънтено селце
най-подир момче да си намери, дето ще я носи на ръце,
утре със букет от седем рози да я срещне страшният ѝ шеф,
и денят да спре да я тормози, тръгнал все на чорчик и верев,
да си купи пръстенче, камея, гривна от сребро – и обечки,
ах! – дано да дойде и тролеят, че снегът вали като за ски,
Боже, чу ли светлото ми „Ало?” – теб сега молитва си чета –
в моя стих девойче снежнобяло тихичко си чати с пролетта.
6 декемврий 2018 г.
гр. София, 19, 15 ч.
Честита недела, Вал!
Честита недела, Вал!
Хубава неделя и за теб, Ник!
Благодаря.
Чу
Благодаря, Иличе!
Хубава неделя!
Чу
Ааааа... Фавне? Такива да си ги нямаме! :-)))))))))
Момичето не си го давам!
Чу
Като гледам в метрото колко хора са забили душа в телефоните си, май, всички си чатим с пролетта?
Благодаря, девойчице Вселена!
Чу
и звъни смехът ѝ като ручей, сигурно си чати с пролетта?
Вдъхновение при тебе долетя...момиче снежнобяло!
Джу
и звъни смехът ѝ като ручей, сигурно си чати с пролетта?
Вдъхновение при тебе долетя...момиче снежнобяло!
Джу
Много красива девойчица беше, Джу.
Благодаря.
Чу