... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи, 
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи, 
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо, 
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, 
гушка малко котенце на пазва, клъцва му парченце сух салам, 
тихо – сам на себе си приказва, и си отговаря – все тъй сам,

сигурно Земята много друса, ще го чувам – даже и отвъд, 
цяла нощ крещя след автобуса: – Братко, накъде върви светът? – 
накъде ли, питам се? – не зная, но в едничко сигурен съм, брат, 
ако този път не води в Рая, ще ни отведе в самия Ад! – 
и – развял сетрето си и шала, хващам се сега дори на бас – 
лудият любимец на квартала? – може би това бях просто аз.

28 август 2018 г.
гр. София, 12, 45 ч. 

Вълнуващо откровение..., този път обаче - липсва снимка...!!!

Да бе, ама как тъй забравих! :-))))))))))))
Утре ще пусна две, Ведрина.
Чу

Вал, нямам думи, хубав 30,08!
Лудия, дето му викат, говори повече с Господ от свестния.
:)))

Абслютно вярно, Ник.
Хубав ден и за теб!
Благодаря.
Чу

Благодаря ти, Валерий, за това откровение.

Хубав ден и от мен, Иличе!
Благодаря.
Чу

Почему мало писали после меня, блядь. Ведь, кто то изпугал. Не знаю что делать.
Ах, какое дело. Какие вопросъй?
:)))

Никто никого не пугал, Ник, все так, как надо.
Спасибо.
Чу

Не бива да псуваме и на чужди езици. Но доколкото мозъкът ни говори на руски, т.е. на български, нищо не сме разбрали.

Кой кого псува тук?
Не разбрах.
Чу

Аз нямам понятие. Така ми се струва .

Не, мила, всичко е наред.
Не бих позволил.
Лека нощ!
Чу

Ползващите руски информационни источници би трябвало да знаят, че "блядь" е обичайно мило обръщение на руснаците един към друг, равносилно на брат, приятел, другар и т.н. А знаенето не значи разбиране.
Вопросов есть?
:)))