... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети – 
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин, 
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин, 
спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

върху брезента весело тупуркат невидимите лимки на дъжда, 
изчезна продавачът на мамули – и фокусникът нейде се смота, 
какво че още чехли тътри юлий, когато тук приижда есента? – 
зад дюните – разхвърляни матраци, и аз ще хлътна с дрипавия дъжд,
написал ви неясните си знаци по плажа с малка клечка от камъш.

26 юлий 2018 г. 
гр. Варна, 15, 30 ч.

Тъй, тъй. Природата постоянно ни изпраща ясни знаци, но за повечето са не видими...
:)))

Който може да вижда, чете, Ник.
Който не може, си остава сляп.
Чу

Благодаря за Красотата, Майсторе!

Благодаря, Илиана!
До утре!
Чу

В очакване съм на поредната поетична прелест, Валерий!

Ако е рекъл Бог, и утре ще бъде ден! :-)
В началото на август ще пристигна в София.
До скоро!
Чу

невидимите лимки на дъжда,

Просто гениално :)!

Като дойдеш в София, да не пропуснеш Владая :)
Чакаме те цял отбор которачета :)

Дръгливият Росинант ли е минал рано сутринта да остави мръсни и кални следи?

Да.
Безспорно! :-))))))))))))
Чу

Разбира се, ще дойдем - знаеш с кого!
Благодаря за поканата, Валюше!
Чу

Да, изкендза се на метеното.
Чу

Днес било годишнина от освобождението на Варна от турско робство //да не бъркат като лани /не вярвам каквото пишат//.
Всъщност поробили са тела. Духът на Варна никога не е поробван.
Така че не знам какво да ти честитя.
Да ти честитя днешния ден и утрешния да е така качествен!
:)))

Не ми е празнично днес, Ник.
Извини ме.
Чу

Прощавай, Вал.
За мен каквото и да се случи, всеки ден е празник. Божи Дар.
Ако ти е кофти и т.н. /агресия срещу себе си/, къде си тръгнал. Срещу Божия дар ли.
Само благодари и толкоз.

Да, благодаря.
Чу