... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина, 
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина, 
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени, 
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени, 
добрякът, спрял ви посред нощ да си поще една цигара, 
бохемът стар, пиян сархош, заспал на варненската гара,

без джипи, ЕГН, адрес, без лична карта – и без логин, 
съсед, на прага спрял нощес, поискал ви лопатка огън, 
през пръсти дал, не много взел, и незавързал двата края,
по изгрев – с третия петел, ви пях във вашата чат-стая, 
каквото имах да река, го пях в бездънни небосводи – 
живях за миг човещинка – и нека тя отвъд ме води.

20 юлий 2018 г. 
гр. Варна, 21, 35 ч.

    

каквото имах да река, го пях в бездънни небосводи –
живях за миг човещинка – и нека тя отвъд ме води.

Да, това е, което се помни.
Чу

Отдавна ви чета и все не се престрашавах да ви пиша. Пишете много живо и земно.

Ето, виждаш ли, че няма нищо страшно? :-)))
Благодаря, tesla!
До нови срещи!
Чу

Благодаря за Красотата!

И аз ти благодаря, Иличе, за добрите очи!
Чу

То си е било циклон - "Нефели"..., много образно, развита впечатляваща фантазия...

Благодаря.
Чу

Докато преброя до три, мама ме роди.
И след това ме затри. Не знам кой съм, защо съм и накъде да хвана. Аз й БлагоДаря.
Дълги теми.
Охлаждат се с ледена загорка.

Може и с една ледена старопрамен, Ник!
Наздраве!
Чу