... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен,
часовникът ми сякаш потрепери, стрелките гледах – пълен идиот! –

пропуснах векове, епохи, ери, събрани в малка шепица живот, 
тя ме погледна толкова щастливо, че аз си спомних – нявга бях поет,
тя сетне ме почерпи светло пиво, а аз ѝ взех фунийка сладолед, 
тъй весело ми кимна на раздяла, и пътят – пожела ми, да е лек, 
девойчицата – млада, мокра, бяла! – без мен потъна в следващия век.

21 юлий 2018 г. 
гр. Варна, 19, 35 ч.

 

Колко е часът, Валери? Обичам да си сверявам времето с поезията ти!

Поздрави и успешна творческа седмица!

О, каква приятна изненада е девойчица да те запита колко е часът в ранната лятна утрин!
Благодаря, мила Таня, хубава нова седмица и за теб!
Чу

пак ще я срещнеш, Валери :)))))))))))))))))

Да, разбира се... и ще ти дойдем на биричка във Владая! :-)))
Чу

намери една и за мен, че тоя дъжд само ми каля градината :)

Нямаш грижа, Фавне, ела утре с експреса - и девойчиците ще те чакат на гарата! :-)))
Наздраве!
Чу

Благодаря, Майсторе!

Хубава нова седмица, Илиана, и - до нови срещи!
Чу

На 22-и неделя вечерта във Варна валя

имаше много девойки най-вече с къси дънови къси гащички към 20.00 - 21.00 вечерта

също така към 18.30 имаше много млади момичета скейтърки на входа на мосрката около ФК-то

не курвееха и не се лигавеха поне в тези часове и изглеждаха във великолепна форма, казано буквално от спортна гледна точка

поздрави за стиховете - финала ме впечатли

не ми пасна това с поръчката на сладолед - нереално днес, както и с питането за часа, но ти не гониш реализъм

и все пак това със сладоледа е изтъркано и дразнещо поне за мен клише

ще повторя финала ти - хареса ми и за миг те изстреля нагоре - действително си поет , както много блогъри го казват з атеб:

пропуснах векове, епохи, ери, събрани в малка шепица живот,
тя ме погледна толкова щастливо, че аз си спомних – нявга бях поет,

...

девойчицата – млада, мокра, бяла! – без мен потъна в следващия век.

Благодаря, Тигре.
Чу