... в света, във който всеки мъж ще иска да замръкне с тебе, 
съм дребна капка летен дъжд, потеглила след твоя гребен, 
в почуда млъкнало щурче, в тревите колчем ти преминеш, 
и в парка – малкото момче, с кънки под изгрева карминен, 
добрият стар квартален луд, огледал стръмното ти тяло,

и старчето, под вестник „Труд” на пейката край теб заспало, 
и припекът – протегнал длан да милне бебче годиначе,
в съня ти съм пълзящ бръшлян, мелтемът в presto и vivace,
и меко слънчице след дъжд, повело ме – къде? – не зная, 
аз – твоят неизбежен мъж, дошъл да бъде с теб – до края.

17 юлий 2018 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.