

... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет,
а тати беше влюбен във звездите по нейния, одран от век, дисплей,
понякога бе просто ненаситен да ми рече в слушалката: – Здравей! –
говореше за щяло и нещяло! – като че ли бе шеф на „Теленор”,
когато чуех късото му: – Ало? – в мен млъкваше и ангелският хор,
доде един ден телефонът падна от шепата му – в скутите на Бог,
и всяка нощ – от тъпото зарядно! – започна да ме удря вкъщи ток,
изчезна нейде лунната гондола – и в моя сън се стелнаха вълни,
и днес, насън да чуя „Баркарола”, аз знам – от Рая тати ми звъни.
26 юний 2018 г.
гр. Варна, 16, 00 ч.
Прегръдки.
Прегръдки.
Пийни с мен една ледена бира за Бог да го прости?
Благодаря, Валдор!
Чу
Сигурен съм, че Бог му стелна най-меките си треви, Иличе.
Благодаря.
Чу
Светла му памет.
Светла му памет.
Благодаря, Валюше.
Чу
Тялото остава, душата заминава У Мира.
Ще ми се да добавя. Когато се роди дете, всички се радват и пируват. Когато почине човек, всички плачат и скърбят.
Точно обратното е правилното, но не е за смилане от всеки.
:)))
– Заради това, че и предците им са били добри хора, оставили са едно добро потомство и сега добрата традиция се продължава. Св. Паисий Светогорец.
С уважение...
Тялото остава, душата заминава У Мира.
Ще ми се да добавя. Когато се роди дете, всички се радват и пируват. Когато почине човек, всички плачат и скърбят.
Точно обратното е правилното, но не е за смилане от всеки.
:)))
Не е, прав си, Ник.
Който може, го може.
Чу
– Заради това, че и предците им са били добри хора, оставили са едно добро потомство и сега добрата традиция се продължава. Св. Паисий Светогорец.
С уважение...
Колко красиво казано!
Благодаря, sidhaarta.
Чу
Чул те Бог, Eрато!
Чу
Поклон и вечна памет!
Поклон и вечна памет!
Да.
Благодаря.
Чу