... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град – 
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, 
а тати беше влюбен във звездите по нейния, одран от век, дисплей,
понякога бе просто ненаситен да ми рече в слушалката: – Здравей! –

говореше за щяло и нещяло! – като че ли бе шеф на „Теленор”, 
когато чуех късото му: – Ало? – в мен млъкваше и ангелският хор, 
доде един ден телефонът падна от шепата му – в скутите на Бог,
и всяка нощ – от тъпото зарядно! – започна да ме удря вкъщи ток,
изчезна нейде лунната гондола – и в моя сън се стелнаха вълни,
и днес, насън да чуя „Баркарола”, аз знам – от Рая тати ми звъни.

26 юний 2018 г. 
гр. Варна, 16, 00 ч.

    

Натъжих се и от този твой стих, Чу. Но тази сутрин нямам време да се разплача хубаво, както си плача при теб. Ще свърша тази работа довечера.

Прегръдки.

Пийни с мен една ледена бира за Бог да го прости?
Благодаря, Валдор!
Чу

Светла му памет на твоя татко!

Сигурен съм, че Бог му стелна най-меките си треви, Иличе.
Благодаря.
Чу

засяда в гърлото прекрасната ти поезия, Валери.....
Светла му памет.

Благодаря, Валюше.
Чу

Господ да го прости баща ти, Валери. И той да ни прощава.
Тялото остава, душата заминава У Мира.

Ще ми се да добавя. Когато се роди дете, всички се радват и пируват. Когато почине човек, всички плачат и скърбят.
Точно обратното е правилното, но не е за смилане от всеки.
:)))

... как на някои места живеят добри хора?
– Заради това, че и предците им са били добри хора, оставили са едно добро потомство и сега добрата традиция се продължава. Св. Паисий Светогорец.
С уважение...

Не е, прав си, Ник.
Който може, го може.
Чу

Колко красиво казано!
Благодаря, sidhaarta.
Чу

Светла да е паметта му и светлина по пътя му на твоя татко, Поете!

Чул те Бог, Eрато!
Чу

Бащите ни, свещени, сега и те са сред сенките блажени!
Поклон и вечна памет!

Да.
Благодаря.
Чу