... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен да е добър,
да ме забрави? – в дрипавата есен – мъжът, загърбил низи от лета! –

все тъй – безесграонен, безадресен, да се завръщам с птичите ята, 
да дишам – между хлебеца и ножа, и моят миг да отлети – красив, 
и никого не искам да тревожа с несръчния си римен йероглиф, 
да пея – и, комай, това ми стига? – щастлив да си отида някой ден.
Оставих ви безмълвната си книга – да я разлиства вятърът след мен.

25 юний 2018 г. 
гр. Варна, 10, 00 ч.

 

да дишам – между хлебеца и ножа, и моят миг да отлети – красив,

Който го може - го може два пъти.

Хм, не е лошо... някаква странна неопределена емоция, която има реално отражение и от и в реалността... И е кратка... Не знам защо, но паралелно в мен се надигна спомен за песните на Осиан...

Аз от скоро съм в блога и виждам, че и тук има нелоши неща...

С удоволствие разлиствам всяка твоя книга!
Бъди с надежда като мен, че доброто побеждава.
Таня

Кой си, Анонимен?
Почти се досещам.
Чу

Надеждица е.
Чу

Който може, си го може и на смъртното си ложе! :-)))))))))))
Чу

Ако беше кофти, нямаше да го пусна тук.
Благодаря.
Чу

Винаги, 100 %!
Благодаря, Таня.
Чу

K6. Позна, позна, Валерка. Може пак да съм така. Но и аз да позная. Щом те прочете и новопоявилия се Доню Донев/сериозен/, значи още един + към теб.
Пък ний си те четем и хич не ни пука.
А тук заваляха дъжд и загорки. Пивко време!
:)))

Време беше, Ник!
Наздраве!
Чу

Като птици ще летят, от бряг до бряг, от град на град!
На крилата си песните твои ще носят!...
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!