... не знам какво ще отнеса от този свят, като си ида, 
навярно капчица роса? – или пък бисерче от мида, 
стрък блага мащерка – или въздъх от вятъра по хълма, 
кълбенце варненски мъгли върху тревата, що покълва, 
невям и спомен за летеж? – подир извихрило се ято,

и глъч от веселата гмеж на плажа в мъжкото ми лято, 
дъха на бабиния скрин, във който криех се – мъниче, 
а може би и поглед син на влюбено във мен момиче, 
в бездънните ми небеса, поел по звездната пътечка, 
не знам какво ще отнеса? – но, сигурен съм, ще е вечно.

26 април 2018 г.
гр. Варна, 20, 30 ч. 

Благодаря за красотата!

И утре ще е такова хубаво, Иличе, с приятели денят е винаги по-добър.
Благодаря.
Чу

nedovolen пак блога го маскира като Ханонимен :)))

Защо си анонимен?
Чу

Е, и това се случва.
Вече ще знам.
Хубава неделя, Ник - и поздрав от морето!
Чу

Мама ти стара...

Стара е, да.
На Гергьовден започва 85.
Благодаря, Пандо.
Чу

и глъч от веселата гмеж на плажа в мъжкото ми лято,
дъха на бабиния скрин, във който криех се – мъниче,

И той те пази. И той ти помага на ръката ,когато пишеш и намираш точните думи...

Беше тихо, дъхаво и скришно в бабиния скрин, Валюше!
Благодаря, че прочете.
Чу

Да, Пандо. Сигурно е така.
Благодаря.
Чу

Добър вечер Валерий..
ти пишеш така тънко финно и прецизно
сякаш пристъпваш По ръба на пропаст
това е много вълнуващо ….
Като танго с твоите читатели ...
и същевременно така нежно като майчина ласка
мисля че ме разбра
усмивки

Благодаря ти, Милейди.
Хубава вечер!
До утре!
Чу

Ханонимен пак бе недоволен. То от Влог.бг
:)))

Хапчето с три бири! :-)))))))))))
Чу

Да не ти пука!
Чу