... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона, 
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка, 
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, 
Сизиф от мен живее по-добре – щом камъка на билото избута,

за пет минути може да се спре, пък аз не спирам даже за минута, 
дори да падна в малкия пеналт, на мене няма кой да ми съчувства, 
и – миг преди финалния сигнал – не свири съдията чиста дузпа, 
дори да съм резервният играч, по-бърз съм и от сребърните пуми! – 
и винаги печеля своя мач, търкалям – чисти! – светлите си думи.

27 април 2018 г. 
гр. Варна, 8, 00 ч.