... на пръсти стъпва утринта – Жена в омекнала пижама, 
на масата ще сложи тя кафе във каничка – за двама, 
ще ме погледне с поглед тих, загърнала косици в кърпа, 
преди да ѝ напиша стих, за ласка в миг ще я придърпам, 
ще бъде светъл този миг – и знам, че Бог ще ни съгледа,

от нейния сподавен вик ще се събуди и съседът – 
добър човек! – но и насън понявга стяга го чепикът, 
а – в светла акапела вън! – орляк врабчета чуруликат, 
доде солфежа им чета, светът притихва – бяла къща! – 
на пръсти стъпва утринта и Светлината ме прегръща.

24 април 2018 г.
гр. Варна, 7, 07 ч. 

Сутрин като се събудя, си казвам: Благодаря ти Господи, за днешния ден..., аз съм здрав!
Амин!

преди да ѝ напиша стих, за ласка в миг ще я придърпам,
ще бъде светъл този миг – и знам, че Бог ще ни съгледа,

от нейния сподавен вик ще се събуди и съседът –

И аз така, Ник.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Валюше!
Чу

Благодаря, Валерий!

До нови срещи, Иличе!
Скоро ще ти донеса една щипка от раче павур, 7 мидички и 3 камъчета от морето.
Хубав ден!
Благодаря.
Чу