осъзнавам – нямам време! – миг да губя в пустота, 
нито вик! – и нито песни, тих е моят дом – и пуст, 
будя се със Достоевски, вечер ме приспива Пруст,
сякаш с тъпата отвертка бъркам фаза на контакт, 
и си казвам еех, Валерка, твоят тъп живот е факт! – 
черни – в нощите-жалейки, мраковете веят креп, 
и – ако хвърчат линейки, сигурно пищят за теб, 
литнал в дъжд от Персеиди, дявол знае накъде? – 
твоят Бог дано те види! – и ръка да ти даде. 

2 декемврий 2017 г. 
гр. Варна, 16, 00 ч.