... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди – 
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади, 
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце, 
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, 
върху хълма – и оттатък, щурам се нашир и длъж, 
или пиша по реката с остра пръчка сух камъш,

из асмата косер чопли, капе сладък гроздов сок,
нощите се нижат – топли, месец грее – виторог, 
кучето ръмжи по двора, скъсало синджира пак, 
май, минават лоши хора край стоборите по мрак, 
звездните небесни карти нощем и до днес чета – 
дето милите ми старци чакат ме във Вечността.

26 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 20, 20 ч.