... нявга бях момче от синя поднебесна махала! – 
в двора с вехтата смокиня, с джем от захарна метла, 
с летните кънки през парка, в лодките със паламуд, 
и със първата цигарка от хартишка вестник „Труд”, 
с три момиченца със плитки в бели роклички от лен, 
лимки, челик-сопа, битки 
с момчетиите край мен,

тъкмо тръгнах бос по плажа срещу белите вълни, 
свършиха се – да ви кажа, светлите ми летни дни, 
спастреното го похарчих – луда! – в шепите вода, 
днес съм просто светло старче с дълга чорлава брада, 
утринта е все тъй синя! – благ небесен безпредел... 
В двора с вехтата смокиня 
днес почерпих ви с рачел.

22 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 8, 15 ч.