Котарак ли сграбчи птица, 
или Бог ме спомена? – 
литна моята душица 
през тунел от светлина, 
с две-три страшни Баби Мецки, 
хлътнали в пчелина с мед, 
пак се върнах в дните детски, 
сякаш се проврях през плет! – 
там – из райските поляни
с полуделите треви, 
зърнах дядо как се кани 
бръмбар да ми улови, 
кончето му с дива грива 
кръсти ледната слана,
как и баба ме приспива 
с тихото си „На-ни-на!”, 
под върбата, дето плаче, 
само вече не за мен, 
пак видях се – момчурляче, 
с избеляла ризка – лен, 
бях филиз – и пуснах корен,
да си тръгна, съм готов...

Как прекрасно е, че горе 
Бог ни чака със любов!

17 ноемврий 2017 г. 
гр. София, 17, 20 ч.