... тишина, самота – във която 
ти си бръмбар, туширан по гръб,
свърши твоето мъничко лято 
в повсеместната мирова скръб, 
драсна нещо с крачета по свода – 
нито сбогом, и нито здравей, 
и стихът – твоя втора природа, 
беше пламък в кандилце с елей, 
пи горчилката своя в потира

пред Лукавия в Божия храм – 
бе слугата, изхвърлил от клира 
нечестивците в кошчето spam,
сам – във своята дупка къртича, 
ринеш камък и пръст като роб,
нито има кого да обичаш, 
ни кого да намразиш до гроб, 
и – потънал в мълчания-злато, 
си щастлив под небесния свод...

С тишината във теб, със която 
почва твоят най-смислен живот.

29 октомврий 2017 г. 
гр. Варна, 7, 15 ч.