... ако те милне вятърът на плажа, 
и ти забавиш в пясъците ход, 
ще станеш пак частица от миража, 
наречен с друга думичка – живот,
тъй разпилян из радости и страсти, 
платил си кеш и утрешния дълг,
на всяка мравка вече казваш: – Здрасти! – 
не виеш с всяка болка като вълк, 
простил за всичко всекиму, и ножът 
тъй благо реже черния ти хляб, 
че спряха черни мисли да тревожат 
съня ти – със горчивия си хап, 
ти знаеш всичко – и си тъй спокоен
за криволиците по своя път, 
наясно си дори отвъд какво е! – 
ако изобщо стигнеш там – отвъд, 
Бог всекиго от нас с любов повежда – 
в небето няма изход, има вход...

Живей, Човеко! – всякоя надежда 
е просто светъл повод за живот.

24 октомврий 2017 г. 
гр. Варна, 8, 35 ч.