... защо не излезеш да дишаш суматохата на пазара в събота сутринта – 
далече от прахосмукачката, да се мотаеш по магазините за козметика, 
за есенни тишъртки, в бутиците за дамско бельо – 
да си спомниш, че си хубава – Жена за милунка и мислене, 
тръгнала да си прави кефа на мълчалив шопинг-тур върху погледите 
на пиещи бира, седнали на бордюра безцелни пичове като мен,
в събота сутринта те – свикналите с акарите в спалнята семейни мъже, 
стават особено мнителни, когато жените им тръгват, вторачени в себе си, 
в жените край себе си, в утрешната безпътица, в салдото на отминалите дни, 
в събота сутрин винаги съм особено трезвен, самокритичен и сам – 
толкова съм незначителен, че да ти давам насоки къде са проектирани 
безначалните ти измерения във Вечността – хубава моя, хубава! – 
забранявам ти да купуваш лук, моркови, целина, сминдух и куркума, 
или – както се казват всички онези прекрасно дъхтящи треви, 
на които ухаят косите ти, когато те любя – просто не е ден да вариш чорби, 
да сапунисваш гърбове на мъже, които си мислят, че бойлерът 
е перпендикулярен, увиснал на куки, варел за 100 литра утринна роса, 
в който вечерната ти сълза няма да се побере, ако точно сега ти звънна –
и те запитам искаш ли да се любим в събота, мила?

21 октомврий 2017 г. 
гр. Варна, 15, 00 ч.