... сигурно не ме обичаш вече, 
може би не съм така красив? – 
белобрад, с раздърпано елече, 
с тия тъжни стихчета афиф, 
с фасчето ми, старите обуща, 
с бялата ми ризка – демоде, 
върху мене зимата се спуща – 
студ дъха ми стърже със ренде,
няма ми ги младите години, 
литнаха ми знойните лета – 
плажът със жени по монокини 
ми остана спомен, сън, мечта, 
и света прерових! – теб те няма,
ще ли ми се върнеш пак? – не знам, 
всяка вечер пия триста грама 
с теб – във откачената си RAM, 
тегля си животеца с теглича 
само за едничкото: – Здравей!...

Ако все пак малко ме обичаш, 
чакам те на варненския кей!

20 октомврий 2017 г. 
гр. Варна, 7, 40 ч.