Живея просто 
с простите неща 
и друго от света дори не искам – 
да се събудя утре заранта 
и да надяна бялата си ризка, 
несръчното си стихче съчинил, 
да тръгна подир чайките на плажа, 
щом пролетта пристигне през април, 
да се изгубим някъде в пейзажа, 
да се загледам в някоя мома, 
молитвата си да река във храма,

когато се прибирам у дома, 
да купя хляб на тати и на мама, 
да кажа на съседката здравей, 
на пейката да пийна две-три бири, 
и всяка нощ във моя сън Морфей 
с вълшебната си арфа да ми свири,
не искам слава, свила и злата, 
с надеждица угасям полилея – 
да се събудя утре заранта 
и просто да се радвам, 
че живея.

27 септемврий 2017 г. 
гр. Варна, 16, 35 ч.

    

все простички наглед неща, а толкова значими :)

Божественний :))))))))))))))

Животът си е в простичките неща, Валюше.
Благодаря.
Чу

Така рече вчера и Светият Синод! :-)))))))))))))
Чу

От галактическото Лулу ми изпратиха хабер, че те очакват с почести и слава :)
))))))

Подготвям се, Валюше... сега завършвам 9-то си вишо, като взема десетата си диплома, непременно ще ги навестя! :-))))))
Чу

Мдам. Прекрасен стих. Не съм съгласна само с това, че не искам злато и... Искам дори много - ами обичам си го. Но признавам, че сладоледът на седма пейка е най - важен. :))))))))
Много, много прегръдки, Чу! :)

Ще ти купя някоя еФтина дрънкулка от панаира напролет, Ред, да ти трака за хубост! :-)))))))
И един сладолед.
Чу

С теб съм съгласна да пуша и под моста. :)))
С евтината дрънкулка много ще се фукам! :)))))))

Под моста е готино, ще си постелим кашони - и ще си пафкаме квот ти хрумне! :-)))))))))))
Чу

само внимавай с чиниите, кръгащи около Витоша като мухи лайнарки, защото половината се разпадат

Тях ги яхат само Симеоновските вещици.
Чу

Привет, чичовото!
И за милион кинти не се наемам да направя подбор за твоя стихосбирка, защото творбите ти са една от друга по-хубави. Или простичко казано, предавам се.
Вчера имаше магнитна буря над Калофер и няколко блогъра в района си оплетохме НИК-овете. Не помня какво точно написах като коментар при теб, но си спомням, че цитирах наша световно известна поетеса. И името не й помня. Старост - нерадост.
Ето:
"Издателство "Лулу" има американски издателски номер, каквито нито една печатница няма нито у нас, нито където и да е по света и правомощията да бъдеш записан като автор в картотеката на издателствата - Париж, само ако номерът ти има международен характер.
Издателство "Лулу" има определени изисквания писателят да бъде определено такъв, без да нарушава етиката на морална, расистка, античовешка и други основа."
Бях писал, че първият абзац звучи като лош превод, а вторият, че не се изпълнява от някои картотикирани автори в Париж. Апропо, не се ли пише "картотека"?
Извини ме за цитатите, но аз съм необразован (някакво си инженерно образование и само стотина статии, студии и една монография) и нямам право да ти се възхищавам дори тайно, камо ли да изразя писмено мнението си.
Бъди жив и здрав и поздрави на мама и татко. Не си сирак, нали? Защото въпросната поетеса е готова да погребе всеки за собствен кеф. Вярно ли е, че е с кенеф на двора, където клечи по 25 часа в денонощие и пише без умора?
П и е р, който знае що е кавалер, когато Дамата го заслужи.

Чичо Пепи, не се занимавай с блогови копуци и боклуци, ще ти бъде чисто на душата.
Благодаря.
Чу

ех, че хубаво, Валери :)))))))))))

Чичо ти е прав, няма смисъл да си тровиш душата заради някаква миризливка, иде зима, тогава тия буби не оцеляват :))))))))))))))

...!!!

Точно!
Чу

Благодаря, Фавне.
Чу

Благодаря, Ведрина!
Чу

Ето това е Животът! Поздрави!

И аз така мисля, Тиков.
Благодаря!
Чу

се събудя, благодаря на Господ.
Хубаво коментарите, ама. Бих, а и добавям: няма значение, че коня е умрял, впрягаш и тръгваш. Просто, но не за подобни.

Важното е да се "впряга", дори да няма какво.
Просто впрягаш - и тръгваш.
Благодаря.
Чу