Привечер, на белите первази 
с цъфналите бели мушката, 
гледам как обляга се онази! – 
най-красивата Жена в света,
отстрани изглежда тъй щастлива 
с роклята на диплици от лен, 
и – додето цветето полива, 
тя навярно мисли си за мен? – 
иска ми се: – Здрасти! – да ѝ кажа, 
но балконът ми е тъй далеч, 
да отидем някой ден на плажа 
или на екскурзия в Еркеч, 
мъж не тръска пепел и не пуши 
вечер над кашпите с мушката, 
само котарачето ѝ – Шуши, 
рони им със лапичка цвета, 
с рехавото гребенче от орех 
тя разресва своите коси, 
аз насън със нея си говорех, 
и дори прописах ѝ станси, 
виждам как угася полилея 
и заключва входната врата...

Господ Бог ми даде да живея 
с най-красивата Жена в света.

13 август 2017 г. 
гр. София, 17, 35 ч.