След теб запомних джемпър на цветя, 
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя 
във моята прощална халба с бира, 
и келнерчето с глупавия фрак, 
девойчицата, слязла от пилона, 
доде Джо Кокър в дрезгавия мрак 
се мъчеше да счупи микрофона, 
запомних ти чашлето от кафе,

парченцето препечена тригуна, 
и сепарето в черно кадифе, 
където аз несръчно те целунах, 
как смъкнах таке, яке от велур, 
и те поканих малко да подансим – 
и жадно дишах твоя „Hot Couture” 
със най-различни пролетни нюанси, 
след туй – не помня, май, че се напих, 
и не платих закръглената сметка...

А този мой печално трезвен стих
написах го на твоята салфетка.