Преди да литна в светлите простори 
с последното – към юговете – ято, 
за миг да зърна бащини ми двори, 
сандъчето със мамино мушкато, 
и Мурджо пак да оплете синджира, 
доде му смъквам тръните с чесало, 
да видя как – дълбоко из Всемира – 
без мен изчезва облачето бяло, 
и да ми грейне либето на пруста, 
косици скрила в белия косичник, 
и аз – загледан в кротката ѝ фуста, 
да си я милна тихичко пред всички, 
да сипя във бърдучето от глина 
ракийца, пренощувала в казана, 
 не зная, всъщност, много ли се мина? – 
и колко малко, всъщност, ми остана, 
и аз едва ли в село ще се върна – 
да лъсна с бруса бащиното рало...

И ще вървя през този свят посърнал 
със спомена за облачето бяло.

 

казах ли ти вече, че си велик :)))))))

кеф ми е да ти го казвам, щото знам, че ще го прочетат :))))))))))))))))

и Мурджо пак да оплете синджира,
доде му смъквам тръните с чесало,

Тая жива картина не е измислена, имаш точно око и перфектна четка. Целият живот около нас е поезия, ама не всеки може да я види.

е, някои римуват правият със станало, ама те толкова си и могат де

Да, Валери,
тъй към края на света ще крачим, а гаргите над нас ще грачат
и кой каквито спомени в сърцето къта, дано поне порой не ги отмъкне,
а щом небето в нашите очи помръкне, все някъде живот отново ще се пръкне...
Муржо няма да го помним и невестите ще бъдат други, ще бучат в ушите фуги,
ще забравим, че сме имали деца, съпруги, ще следваме безмълвни вирнати хоругви.

Неделен поздрав от чичо ти!

Благодаря за виденията, Валерий!

Най-сетне! :-)))))))))))
А аз днеска цял ден се чудя що ми е тъй криво! :-)
Чу

Кой? :-)))))))))))
Чу

Най-важно в писането, оказва се, са добрите очи и душата на човека.
Кофти ли си, гранясваш.
Благодаря.
Чу

Проблемът е техен, не мой.
Чу

Чичо Пепи, от този ти коментар ще излезе цяла поема! :-)))))))))))
Благодаря.
Чу

Хубава неделна вечер, Илица!
До утре!
Чу

За един емигрант това е много,много истинско и лично...

Щом е българин, сигурен съм.
Благодаря.
Чу

От заранта ли почваме? :-)))))
Чу

И свириш само на няколко струни,
а и твърде често ... на една. А не си Паганини, нали?
Всички сме гости на този свят.
А СВЕТЪТ И ЧОВЕКЪТ, С НЕГОВИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА, С ТЯХНОТО БИТИЕ, СА ПРЕКАЛЕНО СЛОЖНО НЕЩО ...

Като не ти харесва свирнята ми, кво правиш на моя концерт?
Аре, бегай у лево в гората - да учиш славейчето как да пее!
Аман от разбирачи!
Ти кво си направил досега в своя живот?
Като гледам, едно голямо Нищо.
Бай!
Чу