Понякога ми липсваш адски много, 
направо почва чак да ме боли, 
да бях поне по дух тибетски йога? – 
да свикна как се спи върху игли, 
да знам, че – и на себе си омръзнал, 
ще се развея в къса струйка дим – 
а ти ще хлътнеш в ледения въздух, 
във който всички ще се изпарим, 
ще ти мълчи по цял ден телефонът, 
и скайпът ти по цял ден ще мълчи – 
и в моя стих светулки ще се гонят 
из твоите две хубави очи, 
а аз ще чакам все тъй безнадеждно 
най-после да пристигне Първи март – 
и да рисувам със несръчна нежност 
връз теб един римуван бодиарт, 
и да се върнат птиците от Того, 
и аз да кихна сладичко: – Ап-чих!...

Когато ти ми липсваш адски много, 
Вселената крещи във моя стих.

    

Ако знам, че и в мен се взират две хубави очи, готов съм и аз да легна върху ... (хайде да не плагиатствам) ... кремъците на диканя!
Евала, майсторе
Чичо ти

Благодаря ти, Чичо Пепи!
Чу

страхотен финал, Валери.

Благодаря, Фавне!
До нови срещи! :-)
Чу

Благодаря!

На лете ще ти подаря истински черноморски бисер, Илиана!
Чу

Време е да ти кажа, че си ВЕЛИК

И не само велик - БОЖЕСТВЕН СИ!

А финалът кърти отвсякъде, страхотен е!

Е, щом ти го казваш, мога ли да не повярвам? :-)))))))))))
Чу

Това беше за копучката и за полигоралното идиотче, нали? :-)))))
Чу

Благодаря, Валюше.
Чу

Толкова е хубаво, че разбива обхванати от лед сърца! Красива любовна лирика! Това е най-топлещото и мило стихотворение, което някога съм чела! Благодаря ти в този студен и мразовит ден от името на обичаните жени! Искам още топлина!

Как да не ви обича човек, като сте толкова готини?
Благодаря, чедо.
Чу