От всяка пряспа ме боли, 
и всякоя снежинка пари, 
кашмирените ти поли 
се веят в моите кошмари, 
спря бирата да ми горчи 
и вече не сладни тютюнът, 
без хубавите ти очи 
заспивам нощем нецелунат, 
и нито черквата е храм, 
и нито кръчмата е свята! – 
и сигурно ще пукна сам 
с плонж от ръба на необята, 
или ще свърша във приют – 
плетач на кукувичи прежди, 
сархош, изгубил на барбут 
кесийката си със надежди, 
На този свят – случаен гост, 
тъй ще си тръгна – непотребен...

Поне играх на „Всичко коз!” 
va bank живота си – 
за тебе.

    

И кучетата в Симеоново разбраха, че душата "не е преспа". Ще преспи и ще се освести:))

Но в село Симеоново на снежното навяване му викат "преспа".
Не се сърди, Налия, особености на селския изговор, кво да го прайш? :-)))))))))))
Чу

кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари,


Чудничко, ето това е чиста поезия.

нали си знаеш, че си ВЕЛИК

:)))))))))))))))))))))(

И не само велик, БОЖЕСТВЕН СИ

Споделям това божестено стихотворение в гуглето.
Току-виж световнонеизвестното издателство lulu. com ти издаде многомилионен тираж.

Точно око за поезия вадиш, Валюше! :-)))))))
Благодаря.
Чу

Щом ти го казваш, ще взема да повярвам! :-))))))))
Чу

А бе... великите са в Лигата на поетесите в САЩ, ние сме си селянчета, тръгнали на екскурзия към Симеоново! :-)))))))))))))))
Ще дойдеш ли с нас?
Чу

Ах... това ли беше издателството, пред което се възвисява величественият Паметник на Копука? :-))))))))))))
Чу

Не знам за паметници, знам, че си плащаш някаква такса - и чакаш като биволица на ясла някой да се излъже да ти поръча книжлето онлайн.
То това като нашенското izdava. com.
Мен като човек от бранша няма да ме впечатли - ако си спомняш, преди години бях започнала една поредица "Как да издадем сами книга".

Биволица на ясла звучи добре, но в случая си я представям като дърта крава на бик! :-)))))))))))
Чу

Прекрасно е...

Слушай, чичовото, ти не си никакво чудовище! Ти си страшилище! И още много неща ме очудват. Тук, на Луната, дето живеем в една огромна гарсониера с леля ти , прозорците са станали непрогледни от студ, мраз, лед и висулки, но твоите идеи как не замръзнаха, чичовото? Как може да имаш такава находчива памет за целокупния български речников фонд?!
Очудва ме, обаче, още нещо. Как може да има човешко същество, което да пусне кепенци, да си запуши ушите, за да не чува звъна на думите, да не разбере, че се отнасяш с хумор най-напред и преди всичко към себе си и от това си спечелил не висок пост и 3677201 лева (към момента), а толкова гласове, дадени с любов и възхита?
Поздрави от нас!
П и е р

И красотата понякога боли, Илиана...
Благодаря.
Чу

Хубава поезия и чаша кафе в тази снежна утрин - е какво по-добро за начало :)))))))))))))

Днес вероятно ще прочетем и друго:

Я копук воздиг себе нерукотворны....

Дълбока вода е нашият роден български език, Чичо Пепи, обичам да го слушам - и се вслушвам в него от детските си лета.
Понякога успявам и да "запиша" нещо свое с великите му букви.
Не се дразни, моля те, че копуците не ми се кефят.
Не съм луканка, че да ме обичат всички.
Благодаря - и прегърни Леля Лида от мен!
Чу

Бирата днес е от мен, Чоски, Ивановден е, а най-малкият ми син е Иван!
Наздраве!
Чу

Стига, че не моа се запра от смях! :-))))))))))))
Пушкин ще се обърне в гроба.
Чу

и нито черквата е храм,
и нито кръчмата е свята! –

няма по-голямо благо от децата, особено синовете, които ни карат да се чувстваме много горди.

Благодаря.
Чу

Наздраве, Том!
Благодаря.
Чу

А бе, Валюше... кой е Омир? Сигурно е някой беден клошар в Симеоново! :-))))))))))))))
Чу

или ще свърша във приют –
плетач на кукувичи прежди,
сархош, изгубил на барбут
кесийката си със надежди,

Да ти е живо и здраво момчето и с чест да носи името си.