... щом вятърът брадата ми размята, 
и просто няма начин да го спреш, 
ще ти рисувам нощем по стъклата 
зениците ти с четчица от скреж, 
глухарчета, дървета, пойни птички, 
връз меки туфи пролетни цветя, 
и – прекалил със белите боички – 
над графиката си ще отлетя, 
на заранта ще хлътнеш в моя Лувър, 
е – нищо, че не е съвсем в Париж,
ще сетиш ли как дълго те целувах, 
додето ти тъй сладичко си спиш? – 
и – гутлабан, замръзнал на перваза, 
ще ми дадеш ли шепичка трохи? – 
или ще зъзна цял живот – наказан 
без теб – самин, под градските стрехи, 
сетре си нямам с топла зимна вата – 
как да го купя? – нямам кинти кеш...

Аз бях художник, който по стъклата 
те нарисува с четчица от скреж.

    

кипвам греянката, докато оцветиш белите боички:)
Гутлабан:)

Красиво рисуваш с думи, Валерий!

Обичам я тази думичка от детството ми - гутлабан! :-)))
Чу

И аз така мисля, Иличе! :-)))))))))))))
Благодаря.
Чу

намерете добър психиатър за гогата, ловъра или какъвто е там

сета ще превърне блога пак в отходна яма
до 1 часа през нощта ще помпи
ето пример с тоя постинг

опасно луд е вече и за другите и за себе с

Класна поезия, Валери, като гледам и полигоралното се скъсва да я чете :))))))))))))))))))))

Забравах - Божествен си!!!! :)))))))))))))))))

Всъщност си велик, който го можо - го може. Който не го може - цъка ли, цъка :))))))) - нещо от сорта цък-цък-язък :))))))))))))))))))))))

Нищо не разбирам от т. нар. "помпи" - и не ме интересува.
Аз пиша стихове.
Чу

Да, Валюше, от всичките си миши амбразури! :-))))))))))))
Чу

Време беше да го чуя! :-)))))))))))))
Чу

До нови срещи, Валюш!
Чу

Наказан си, което е наградата ти, Валери, да пишеш стихове и песни! ...
Поздрави от Родопа!
:-)))