... да слушам как часовникът тиктака – 
завърнал ми животи отпреди, 
и – древен инка, спрял край Титикака, 
да дишам над безмълвните води, 
в зениците на сфинксовете в Гиза 
мълчания без речник да чета, 
да гледам как туристите излизат 
от Пирамидите на вечността, 
из тундрите – безкрайни километри, 
нахълтал из сибирските реки, 
в Иртиш и Об да си ловя есетри – 
това поне ми иде отръки, 
или в Мадагаскарските бръсничи 
да тръгна – Божем, беден, гол и бос, 
тъй както съм дошъл – сам, чужд и ничий –
тринайстият апостол на Христос, 
да милна геоглифите във Наска, 
поел на юг със птичите ята...

Когато всъщност Времето е ласка, 
Човек е светла птица над света.

    

Благодаря за красотата, Валерий.

И аз благодаря за добрите очи, с които ми четеш стиховете, Илиана!
До нови срещи! :-)))
Чу

И от времето неприласкана,
Палечка-Малечка си остана:)

Пак ела, чедо, утре може да сменим географиите! :-))))))))))
Чу

лети, птиче, лети :)))))))))))))))

забравих, то засяга най-вече полигоралното

БОЖЕСТВЕН СИ!!!

Всъщност и ВЕЛИК :))))))))))))))))))))))))))

Ще!
Благодаря.
Чу

Кажи му го пак, чудя се що не вярва... :-)))))))
Чу

Е, това е точната дума, Валюше! :-))))))))))))
Чу

Случва ми се понякога трудно да коментирам, ето че и днес ми се случи- много ми хареса този стих!

Благодаря!
Чу

Права е Йотова, гениален си, Майсторе!!!!!!!!!!!

Хе-хе... кефлия си днес!
Чу

В този момент идвам до заключението, че е много стегнат, много синтезиран и особено музикален , при което ритъмът е вплетен в смисъла. Не съм сигурен дали се изразих съвсем разбираемо, но така го чувствам ! Браво на теб, Приятелю ! Истинските таланти са истински затова, защото са единствени !

Благодаря, Стефане.
До нови срещи, пич!
Наздраве!
Чу