... когато времето е кът 
и хич за нищо не достига – 
ни братеца да спреш на път, 
ни да четеш любима книга, 
ни влюбената в теб Жена 
да милнеш в тихото на парка, 
с авер от други времена
да изкадиш една цигарка, 
да викнеш своите деца 
на бащинска оперативка! – 
и под добрите ви слънца 
ракийцата да ви е пивка,
да вдъхнеш – побелял хлапак,
душа в хармоничката устна, 
и да настигнеш онзи влак, 
що в младините си изпусна, 
поне разбра защо бе тук! – 
я, колко хорица не знаят...

Мигът е реактивен звук, 
изчезнал с грохот
във Безкрая.