Това е "поетесата" Росица Копукова, а на линка можете да прочетете специалното внимание, което й обръща професор Милена Кирова:

http://nikyniky.blog.bg/poezia/2016/03/20/za-edna-mente-poetesa-recenziia-ot-milena-kirova.1438437?reply=4869435

Аз повече нямам какво да добавя. Може би само това, че, като си копук, е неизлечимо, и си влачиш тъпотията до гроб.

Чу

Ето я и самата статия:

Поезия менте

Попаднах на тази книжка случайно, кротко си помислих, че в България всеки втори пише стихове, но след това прочетох на задната корица послание от редакторката и изведнъж се почувствах неудобно, че съм пропуснала толкова значимо явление. А ето какво пишеше там. Росица Копукова е автор на шейсет и една книги с лирика, проза, хумор и сатира. За нейната поезия са издадени две монографии от д.ф.н. Йордан Ватев (?), за прозата й – една от покойния Марко Семов, публикувани са много рецензии от „литературни критици със значение в нашата културна общественост“. Получила е десет „престижни международни награди“, защото „светът е отворен за красивото изкуство повече от българина“, има обаче и други, в родината си. „Анотация на нейна книга е в Института за Интелектуална собственост – Женева (каквото и да означава това); поетесата Катя Янева я нарекла „феномен в българската литература“. 

Силно впечатлена и донякъде засрамена от собствената си неинформираност, пристъпих към книгата с трепет, решавайки, че трафаретното заглавие е някакъв вид постмодерна игра. Първият цикъл се казва „Жена ли съм, птица ли съм?“, но и това преглътнах, в крайна сметка знаеш ли кой какво е... С надежда се обърнах към второто стихотворение - „Въпроси към всевишния“: 

Ти знаеш, Боже, вярвам аз във теб, 
но с ясен поглед и с научна вяра, 
душа съм свиша във всемирния ти ред, 
а низши срещам всеки ден в поквара. 

Ницшеанската философия в опозицията аз („свиша душа“) – другите („низши...в поквара“) ми напомни Жреца на българската модерност Пенчо Славейков, но идеята за „научна вяра“ надхвърли способността ми да си представя толкова модерен вид християнско светоусещане. Затова реших да потърся помощ и обяснение в последното стихотворение, недвусмислено озаглавено „Автопортрет“: 

Станах си на петдесет 
С вид на тридесет и пет 
и омайвам аз мъжете 
в стих, дарен от боговете... 

Тук вече ме прободе истинска завист, затова реших да опитам с друга тема, най-добре социална; какво по-подходящо може да бъде от „Еволюция“? 

Опростя народът, опростя, 
стана примитивен до безумие, 
плюе, рита, блъска се – гневът 
избуя като бодил... 

Имаше нещо ботевско в тези смели думи, напомниха ми стихотворението „Елегия“. И не щеш ли, съвсем до него – ето ти ги и турците, пак в ботевски регистър: силно да любя и мразя: 

Турците пристигат, мамо, по местата стари, 
с автобуси да гласуват като кокошкари. 
Ей, не им е било лесно на Левски и Ботев 
с този народ неединен и разнороден. 

Не, не им е било лесно на Левски и Ботев... Аз пък си мисля, че напоследък в медиите нашумя проблемът за храните-менте. Изведнъж се сетихме, че етикетите върху стоките могат да лъжат. В същото време нерядко наричаме литературата и културата изобщо „духовна храна“. Следователно можем да си представим книжката на Росица Копукова като парче пакетирано сирене. Отвън производителят е написал, че стоката е приготвена от истинско прясно мляко. Като отвориш опаковката обаче, още по миризмата разбираш, че свежият вид е постигнат с помощта на сурогатни продукти. И ако вече започнахме да говорим за хигиена на храненето, чудно е защо не се замисляме за необходимостта от хигиена на духа? И ако за нечестните производители може да се измисли закон, какво би могло да замести липсващото законодателство в защита на тези, които консумират духовна храна? Може би някакво най-просто чувство на свян, поне в етикетите.

Милена Кирова

в етикетите...

Аман от будители със жълти книжки.

...Между другото, изглежда на 25 години, омайница сладка...

Тая страда от синдрома на Даун.

Бах мааму! Да я предложим за Нобелова награда! А и е много секси, не ще и дума.

Едва ли копукът разбира напълно какво точно й е казала в статията си уважаваната проф. М. Кирова.
Добро утро - и до нови срещи, Минувачо!
Чу

Апетитно "изглежда"... наближава краят на Коледните пости! :-)))))))))))))
Чу

Да си страда от каквото си ще, Кушеле... ама що да мъчи и нас? :-))))))))
Чу

Бегай и предлагай, Апостолов, ти бездруго цял ден кесиш под нейните "безсмъртни" умозаключения в блога й, удари й един мазен стокхолмски език!
Чу

И линейка не помага.

Хубава жена, Чу, има лебедова шия! :-)

Ще викнем самосвал, Иличе! :-)))))))))))))))))
Чу

Вярно бе!
Как не съм забелязал до сега! :-)))))))))))))
Чу

Vestnik Narodna kultura???????????????

тя би литнала като гълъбица!"
Доктор Щросмайер

Понякога и сериозните вестници се забавляват, Селена, нека им простим?
Благодаря.
Чу

А бе... тя би литнала, ама ще нацепи и простора на трески! :-)
Чу

Е, нема такъв друг копук по света и у нас, убедете се сами! :-))))))))))))
Тук ще чуете няколко "творчески" неща на Копука - лично в нейно "изпълнение" пред самоснимачката й:

https://web/720286994725693/videos/vb.720286994725693/1100271780060544/?type=2&theater

Чу

Уникално видео, Майсторе! Смях се със сълзи на очи...

Е, какво друго може да прави човек, докато й гледа "творческите" напъни? :-)))
Чу

Съжалявам, исках и аз да видя рецитала и да се порадвам на успеха й, но не ме огря. Три търсачки отговориха единодушно, че такова чудо няма.
А господина, който завършва с характерното за него "баси", май го познавам лично. Ако греша, моля за извинение...
Чу, не се мори повече, съжали и нас...
Чичо ти Пепи

При мен се отваря, Чичо Пепи, а и други ми казаха, че са го гледали това медицинско "чудо"... Нищо, аз ще ти го разкажа, ще бъде още по-смешно! :-)))))))
Копучката застава пред самоснимачката, казва "Здравейте, приятели!" - и продължава със сащисващото: - Сега ще ви кажа няколко творчески неща! - и почва да рецитира тъпотиите си...
Ужасът е потресаващ!
Край, спирам.
Чу

: Re: Дъртушко,
И колко кила си , красавице ?

Изпратено: 29.11 21:42 От: born

Re: Re: Re: Re: Re: Re: Дъртушко,
Ще ти обясня нагледно: стройна топола, манекенска височина. На млади години и манекенка бях, но после много учих, дъртушко. И сега съм финес, а не нискостеблена тиква за търкаляне по двор като Валестан тепе.

Изпратено: 29.11 21:47 От: rosiela
Изтрий | Отговор

Както е видно от снимката в постинга ти , Копучкова е съвсем точна в себеописанието си. Липсва само детайла с "лебедовата шия". И в тази връзка се сетих за една сентенция, че "Тази /лебедова/ шия не е придобита от туршия "/вероятно/. Милото обръщение "Дъртушко" се отнася за мен, което особено ме радва с пУетичното си звучене ! Присъщо е на пУетесите да са Пуетични ! Има и други мили мУменти от общуването ми с Копучкова, но ги оставям в резерв за идните дни.

Евала, Батко Пепи ! И аз се сещам за г-на Анонимни кой е. Името започва с "Ж" и завършва на "оро". Има рожден ден днес,май. Честит рожден ден , Ано ! Да си жив и здрав !

Аз моите лични бележки от Копукова не ги пазя, простотията им е повече от тотална.
Недей, Борн, животът ни е добър и без помията и лайната на маниакални личности.
Благодаря.
Чу

...sme6no, ako ne be6e tajno, mda!

Както винаги, си прав, Док.
Чу

Голям копук.

Мис "Родопа" - Симеоново!

измами ме като един брадат циганин .Цинична ,нагла,лъже,учудват ме тези ,,награди".Срам за българската поезия.Като човек е една арогантна безочлива лъжкиня.