С четворен аксел някой ден 
декемврий ще ни изпързаля, 
връз тротоара вледенен 
ще ни намачка като валяк, 
и стъпка в стъпка по снега 
след нечий черен гръб ще ходим, 
и аз предричам отсега – 
студът ще бъде неизброден, 
палта! – замръзнала река – 
край мен ще повлече площада, 
и кой ще подаде ръка 
на бабката, която пада,
и – ако аз все още ям, 
макар менте – две-триста грама, 
кой с четвърт хлебец и салам 
ще стопли просяка пред храма? – 
загърбил своя двайсти век, 
нахълтал в двадесет и първи, 
човекът спря да е човек! – 
дори и паднал брат да зърне, 
в замръзналите ви уши 
аз ще крещя през ветровете – 
спасете своите души! – 
и – моля ви! – не ме мислете.