... когато тръгне есента 
след лятото да си отива, 
бретонче тръсва над света 
прекрасната ѝ жълта грива, 
намигва през бодил и глог, 
катери меките баири, 
и може би единствен Бог 
със поглед благ ще я сподири,

ще свирне с крушово листо 
след леките ѝ сандалети – 
а аз – на камъка с длето 
ще дялкам в нейна чест сонети, 
и – който ще, да ги чете, 
мен стига ми и таз награда – 
да спя под топлото шалте 
в креватчето на листопада.

    

Безмерно удоволствие е да следя - с лекота - споделеното "меко,кадифе" :-)

Благодаря, cell.
До нови срещи!
Чу

И аз в креватчето на листопада съм готов да си полегна, ако знам, че сутрин ще се будя до девойка млада...
Валери, с таз творба похвална в сърцето огън ти ми пална. Не се сърди, че ти припявам - за дела велики през деня загрявам...
Поздрави от чичо Пепи!

Да се множат добрите дела на всекиго по света и у нас, Чичо Пепи!
За твоите - Бог да ти помага!
Чу

И аз искам в такова креватче, Валерий! :-)

Непременно ще ти стелна едно - и ще ти разкажа приказка! :-))))))
Да спиш като детенце в кошничка.
Чу

Strahoten stih.

Благодаря, Селена.
Чу

Мммм...!!! В креватчето на листопада..., докосващо и нежно...!!!

Такова си е, поне докато зимата все още не се е развихрила!
Благодаря.
Чу

Maestro...
I bravo, 4u!!!

"Креватчето на листопада" – НЕЗАБРАВИМ ОБРАЗ...
Поздрави!

Наздраве, Док!
Чу

Благодаря.
Чу

Оптимистичен поглед към есента,аз не бих могла така,точно затова много ми хареса вашият стих,поздрави от мен!