Когато предпоследното метро 
ми глътне и последните монети, 
под лампата пред някое бистро 
чета си прокълнатите поети – 
Бодлер, Верлен и моят Бог Рембо, 
умрял като търговец на добитък – 
и – сякаш адско трънено кълбо 
от обич и омрази в мен заплитат, 
и – кораби без капитан и рул! – 
пияни, световете в мен блуждаят, 
и сигурно ще свърша във ИСУЛ 
с дванайсет санитарчета от Рая,
и червеите в моя гнил гръбнак 
да сричат с кеф Бодлеровите строфи, 
и Пол Верлен – след седмия коняк, 
с Рембо да хапне пържени картофи, 
един печален, смачкан Пиеро, 
захвърлил си бездарните куплети, 
под лампата на малкото бистро 
чета си прокълнатите поети, 
не знам какви били са, ни кои? – 
защо са тънели в разврат и похот...

Из чашите им Господ Бог таи 
вселенските мълчания и грохот.

...............

"Из чашите им Господ Бог таи
вселенските мълчания и грохот."

Както винаги - директен, но същевременно предизвикваш размисли, които дълго ме преследват!

И аз ще цитирам финала на творбата ти, Валери:
"Из чашите им Господ Бог таи
вселенските мълчания и грохот."
Сега разбрах защо не пиеш повече от три бири. Попрочетох за нерадостната съдба на твоите любими френски поети. Тъжни съдби!
Бъди жив и здрав!
Чичо ти Пепи

Само добро да те "преследва", sonnic!
Благодаря.
Чу

Благодаря, Чичо Пепи!
Бъди здрав - и сипи по една ледена загорка! :-)
Чу

Уникален прочит на "прокълнатите" поети!

Обичам ги - и си ги чета.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Валерий!

До нови срещи, Илиана!
Чу

Продавачо на стихове, спри.
Днес не търсят от твоята стока.
Все ламтящи и алчни очи ,
днес сънуват пари и имоти .

В надпреварата, бясно - зловеща ,
лесно грабят и бързо живеят.
Нямат нужда от нищо човешко –
то във твоите стихове тлее.

Поднеси им на тях – недостойните ,
пепелта на душата си млада ,
оцеляла след толкова подлости
и гора от бесилки и клади.

Може би ще намерят спасение
някой ден, само не твърде късно . . .
А стихът е частица знамение .
Шанс му дайте, за да възкръсне !

Десислава Георгиева