... и мравки ми полазиха гърба, 
и аз стоях и гледах със възхита 
към капката, която издълба 
безмълвната си дупка във гранита, 
как хлътна сетне семенце трева, 
как след години плочата се пукна, 
и как и аз явих се след това, 
и се подписах с Главната си буква –
и как реката сетне ме отми, 
бая вода от него ден изтече, 
и с камъка говорим си сами – 
държим цял ден безмълвните си речи,
и аз – под своя безсловесен храм, 
се питам над кандилцето с елея – 
на камък станах ли до днес? – не знам, 
но – май, че няма да окаменея, 
заобля ни от блъскане брега, 
и – който свари, за темел ни мъкне...

И – моля ви! – не питайте кога
говорещият с камъни ще млъкне. 

"...заобля ни от блъскане брега,
и – който свари, за темел ни мъкне..."
Е, това е истината и така, уви, ще бъде! Ще сме удовлетворени, ако темелите са за нещо полезно...
Поздрави, Валери!
ПС - С теб трябва да отидем да видим как Тунджа е издълбала скалите над местността "Паниците"...

Непременно ще идем, Чичо Пепи! :-)
Благодаря.
Чу

Благодаря за мъдрото утро, Валерий!

Дано и денят бъде по-мъдър!
Благодаря.
Чу

Защо излизаш анонимна, Диди?
Благодаря.
Чу

ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ

- СУПЕР заглавие!
За пореден път ще кажа, че имаш Уникални Заглавия на стихчетата си, Валери!

Щото... Камъните са като тежка гемия, а да говориш с тях си е ... Смело сърце!

Поздрави!!

Казвам - стихчета - защото видях, че ти тъй наричаш стихотворенията си...

За Капката си спомням една приказка/сентенция - Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянството си!

Видях го това в Ягодинската пещера.
Благодаря, Индирам.
Чу