... навярно напоследък си заета, 
не ти остава време и за мен, 
и – ето ме, стърча сега с букета! – 
и сигурно приличам на кретен, 
край мен се ежат уличните локви – 
изглежда много дълго ще вали. 
Ската ли вече летните си рокли? 
Извади ли си зимните поли?
Все тъй те няма в „abv.bg”-то. 
И в „Skype” ти изпратих тъжен стих – 
със малката надежда под небето 
да кацнеш с мен в гнездото, що ти свих.
Наместо да ми бягаш все по тъча, 
и бирата цял ден да ми горчи, 
едно кафе поне да ти поръчам? – 
и да потъвам в твоите очи. 
Из тях луната спря да бъде кръгла. 
Чернее – мигла върху бял сатен.

А аз ще те целуна, като тръгваш 
все по-далеч, не знам къде? – 
от мен.

    

Караш ме да мечтая, Поете!

Това поне не изисква никакви усилия, Иличе! :-)
Благодаря.
Чу

Май при раждането сме една млада, сгъстена Вселена... А с годините нейните (нашите) слънца се разбягват, някои угасват, нови се завъртат наоколо, после ни разочароват с прекалената си горешина или хладина, разделяме се с тях, душата ни бавно изстива, от време на време ни разтърсват земетръси, после - едно безкрайно затишие, безконечно очакване на ново начало... Такива мисли ми се натискат, докато скатавам летните си дрехи. А те, вече в гардероба, продължават да пискат...
Поздрави, Валери.
П и е р

Чичо Пепи, ти каква работа имаш в гардероба по това време, есенес гардеробът си е чисто женска територия, както и пролетес, не се бъркай на Леля Лида, като скатава летните ти ризи - и остави Росната Копучка да си препере летния памперс, че да изкара с него и зимата! :-))))))
Чу

Vjarvam vuv ve4noto ljato, blagtodarja ti za krasivija stih.

Вечно лято има само в мечтите на поетите и на лудите, Богиньо на Луната! :-))))))
Благодаря.
Чу

Ще опитам, Чаровнико!

Утре съм в полите на Витоша! :-)))))))))))
Чу

И тъжно, и есенно. И това, което казва Батко Пиер си е така.
И както отбеляза една от колежките по-горе : Чу-ровник си ти, Валери !
Другият ти чичо : Борн.