... щом гнилото си шапито 
помъкне циркът към баира, 
додето преброя до сто, 
поглеж – и лятото умира, 
из прежълтелите треви 
тупуркат тумби таралежи, 
и – все по-къс, денят върви 
на бавни старчески ситнежи, 
а Манго в древния катун 
начева да топи калая – 
щом пак кади лула тютюн, 
ще да е свързал двата края, 
поспрял на гърбавия рът, 
ще се попитам със надежда
дали пред мене има път? – 
и пътят накъде извежда, 
надянал вехтото палто, 
с което лани спах в талаша, 
ще свирна с крушово листо 
и подир цирка ще отпраша.

    

Blagodarja za prekrasnoto na4alo na tozi den.

Хубав, топъл и споделен да бъде денят за теб, и за всички приятели от Блог.бг!
Чу

Евала!

Това е титла, пич! :-)))
Благодаря.
P. S. А росната копучка се събуди, изкендза се тук и побърза да си обърше лайняния палец на стената в блога, ето я:
09:31 - rosiela

Хе-хе!
Чу

Талант, това е!
Аз пък мога да пльоквам листо върху юмрука си.
Чичо ти Пепи
ПС - А аз се чудех от къде знаеш номера с въжето...

Ти си за Масонската ложа на поетите, Валерий!

Дърт фокусник съм, Чичо Пепи, знаеш ли през колко цирка съм си прекарвал мечката и колко зими натъпках в чувала, та ги и вързах с туй въженце, че да не избягат? ?
Хех! :-)))))))))))
Чу

Не ми требе, пък и не ща.
Донеси три бири на пейката! :-)))
Чу

Довечера съм там! :-)

От мен - 7 чироза! :-)))))))))))))
Чу