Зачеркнах своя праг на поносимост – 
смирих се с невъзможните неща. 
Прекрасна, както винаги! – но в климакс, 
при мен спокойно влиза есента.

Посрещам си я – белобрадо старче, 
един – дошъл от приказките, гном.
И тя за мен е милото другарче 
от нашия махленски детски дом.

На нищичко дори не се надява. 
Не ѝ минават стари номера! – 
а нявга химни пях ѝ за прослава, 
растях и чезнех в нейните недра.

Останаха във миналото мое 
тъй смешните стремежи – да съм пръв, 
да хълтам остро в острите завои, 
да бъда, разярен във битки, лъв.

Улавям се как все по-често крея – 
пламтя и гасна в ледната слана. 
Дори и място сторват ми в тролея, 
и Сънчо ме приспива с „Нани-на!”

Здравей, дъртако! – стар и непотребен, 
не чиниш вече пукната пара.
И днес светът – едно щастливо бебе,
прекрасната ти приказка избра! 

Мишките на тавана ми разбутаха рутера и първият вариант на моя коментар тук отиде на кино. По памет:
Как ги правиш тези работи, Маестро? Да вкараш каквото искаш да кажеш в поетични релси. Колко ще ми струва една седмица чиракуване при теб. Има ли шкембеджийница наблизо?
Днес, да се похваля, масоните се изметоха най-после, оставяйки след себе си пълна разруха. Ще падне яко чистене, не в държавни размери, разбира се.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС - Пардон, чичо ти Пепи...

Честит Празник на Поезията и на музиката, чичо Пепи! :-)))))))
Наздраве!
Чу

Obi4am tvoite stihove.

Честит празник, Селена!
Чу

Priateliu, radvam se za teb!
Dok :}

Честит празник, Док - и до скорошна среща във Варна!
Чу

Колото повече доближаваме климакса, толкова по-близка и ясна ни става есента! Не, не може да е толкова тъжно, в узряването има нещо много величествено и дори то да не се заплаща добре, ние можем да му се наслаждаваме!
Сполай!

Красив размисъл!
Благодаря.
Чу