Дано се видя утре със пари,
бюрек ще хапна в някоя пекарна,
ще отърча на пощата в зори
и ще ти пусна картичка от Варна! –

със чайките, със синьото море, 
защо не дойдеш утре със експреса,  
и влакът – щом на гара Варна спре, 
ще те целуна – и ще ти хареса,

в Аквариума ще те заведа – 
да видиш двеста-триста вида риби,  
ще се наспим във края на града, 
където са рибарските колиби,

ще те повозя със едно такси,
дори през Златни пясъци ще минем,  
и аз ще милна твоите коси, 
когато плисне изгревът карминен,

по плажовете – жълти като грис, 
и нейде – там, из Морската градина, 
по теб ще лудне утринният бриз! – 
ще вдигне роклята ти от коприна,

ще ме погледнеш с поглед на дете 
и тихо ще попиташ: – Как си, скъпи? –
и – сигурен съм! – няма да поще 
кракът ти вече в София да стъпи,

ще влезем сетне в някое кафе – 
и там – на масичка за двама души, 
с теб ще си боднем тортичка парфе, 
пък, ако искаш – в „Хепи”-то – и суши,

но – тъй като далече е Капри
и няма даже изглед – да го мярна, 
изпратих ти – за спомен – призори
ей тази малка картичка от Варна! 

Много романтично,Чу!Искам и аз парченце от бюрека. :)))))

Няма проблем, ще ти дам да си отхапеш крайчето.
Ама бозата е от теб! :-)))
Чу

Да боднем суши!!!!!!!!!!!! :-)

Наздраве!
Чу

Светъл стих, топъл, докосващ ...

Благодаря, Санде!
Поздрав на цяло Пастух!
Чу

Картичката оживя пред очите ми, Чу.

I az iskam takava karti4ua, 4u!

Харесвам старите пощенски картички.
В тях има повече живот.
Чу

Дай си актуалната адреза, девойчице, ще ти пратя!
Чу

Слабо.
Имам усещането, че "обичате" за да пишете тук. Любовта е Свята, поради което е съкровена, тайна, смълчана, а тук всеки ден сме свидетели на Вашите патила в рима, които взеха да се превръщат едва ли не в реклами на верига заведения. Всички ние, които четем поезия, сме обичали, обичаме и ще обичаме. Поради това внивайте как пишете към нас. Или май пишете към и за себе си?
Обичайте, но не досаждайте!
Моля за прошка жената, която обичате! :)

Здравейте, roden. Благодаря за уважението, с което предприемате критика към моя скромен литературен труд. Мисля, че това е начинът, по който коментарната опция в Блог. бг изпълнява най-качествено своята функция - хората да разговарят човечно, без обиди и излишни препирни.
Сега по същество. Никому не досаждам, защото блогът е само мой, качвам в него каквото намеря за добре и никому не съм натискал главата да чете насила това, което пускам тук. В този смисъл, ако намирате това, което пиша, за кофти продукт, просто вземете дистанционното и сменете канала на телевизора, аз така правя, когато филмът не ми харесва.
Прошката я имате, останете си със здраве!
Чу

Не виждам как може да се сравни поезията с телевизията, с каналите й, с дистанционното. Явно съм сляп. Просто държа на култура в поезията. Иначе и тя ще стане като телевизията - щракаш, щракаш каналите и нищо, все простотии.
Не искам да Ви обиждам като човек. Но нека да внимаваме със Словото.

Е, добре тогава, ще ви го кажа и тук, дано бъда разбран.
Не сравнявам поезия с телевизия. Дадох Ви пример с това - какво човек прави, когато не харесва някаква програма, филм, предаване - взима дистанционното и сменя канала. Щом като моите стихове не Ви харесват, не се измъчвайте, просто подминавайте нещата, пуснати от човека с никнейм 4udovi6teto. Вместо да водим безсмислени диалози и да спамим - било в коментарната опция, или в личните съобщения.
Чу

Валери, след като изчетох коментарите, намирам за уместно не да се намесвам в конкретната размяна на мнения, а да кажа защо те чета. За мен няма значение любовната нотка или огорчението от изолацията и безпаричието. Тези нишки са в канавата на художественото произведение. Една картина може да е на лист хартия, картон, платно, на стена, дори на шперплат. Може да е акварел, масло, туш, въглен дори. Хероизацията на тракийския владетел в люнета на Централната гробна камера в Свещарската гробница, например, е нарисувана с въглен. Важно е какво представя!
При теб покрай любовните мотиви читателят вижда света под най-неочаквани ракурси.
Това е просто удивително! Ти, Валери, си разпознаваем. Не е задължително цял свят да те харесва. Важното е, че си имаш аудитория, която те разбира и се възхищава на неизчерпаемото разнообразие на картини, ситуации, ако щеш и на рими...
Това е моето непрофесионално мнение, което може да се отнесе и към представената тук творба. Погледнах я отново, за да избера подходящ цитат. Ми то всичко е оригинално казано, без словоредът да е измъчен. Кой стих или куплет да посоча?! Нещата ги казваш по начин, който отеква в съзнанието и то доизгражда с голямо удоволствие това, което е премълчано. Добре, ето:
"... в Аквариума ще те заведа –
да видиш двеста-триста вида риби,
ще се наспим във края на града,
където са рибарските колиби..."
Жив и здрав! И не забравяй обещаната ежедневна доза истинска поезия...
П и е р

Пиер, не съм луканка, че да ме обичат всички. Още по-малко, когато става въпрос за литература. Колкото читатели, толкова мнения. Приемам всякое, но винаги с едно наум, особено ако в него коментиращият излиза от опцията за коментар на произведението - и се разпростре върху, да речем, личността на автора и своите антипатии към него.
Благодаря за добрите очи, с които ми четеш стиховете.
Поздрави на Лида!
Чу

========== (The End) ======

Настана тишина, завеската рутинно я спуснаха,
"Дай му ма!" от Сталинграда некой се изкряска,
"Браво! На бис!" познатите клакьори зашумяха...
и пепелта от спомена безжалостно затри вълната.

Сурвакарски

Благодаря.
Чу