... понякога ужасно ме е страх, 
че моят ден ще свърши адски скоро – 
додето крача в уличната прах, 
ще изгори и моето малборо, 
че, бирата си пил, и недопил, 
ще изфирясам нейде – към звездите, 
и – може би, във идния април, 
ще бъда вятър в Лом или над Китен, 
изсуркал своя чехъл под дъжда, 
и аз на сушинката ще се сгуша, 
там – дето най-накрая на града 
расте за всинца кривата ни круша, 
ще съм мишле в долапа ви за хляб – 
отровата? – и тя дъхти на цвете, 
и тъпите ми данъци във НАП 
навярно ще ги плащат синовете, 
и – върволик от любени жени 
със черни очила ще ме изпратят, 
и ще скърбят за мене два-три дни 
приятелите – мои верни братя, 
щом стане тихо като след тайфун, 
ще отлети с Вълшебствата килима...

Да споделим една лула тютюн? – 
додето още, Господи, ни има.

    

Като имаш предвид факта, че не си падам особено по поезия. Чудесно написано и изразено ! Браво на теб ! Стефан.

... ужасен (коя ли гласна буква да ударя) си, Валерко - ше ти гледам на ръка и ше ти кажа - Пуши си Marlboro-то - има една буквичка Р, която е за стих...

Аз си падам (отгде ми е дошло, ама е хубаво)
по Поезия (Poetry и друга думичка в англоречника, verse - вероятно, нашата думичка - версия, ...)

Аз казах, че имаш стихотворения за учебниците! - и за млади, и за стари!
Ерато е с теб! - види се! - Браво, Валери!
Харесаха ми стиховете! - по-ясно да го кажа...

Поздрави!

И - мене ме е страх... И - гледам да се съмнявам и в страха!

Е, вече си само на крачка от върха, Валери. Поеми дъх и я направи. Но стъпвай внимателно - да не се откърти някой камък и строши главата на баздарника с кървавия палец. Толкова от мен в тази късна доба, Творецо...
П и е р
ПС - Днес, подравнявайки терен за беседка, намерих флинт (кремък), плосък, фино изработен, от някоя диканя най-вероятно, много удобен за слагане на прахан отдолу, дори има няколко нарезчета от чакмака. Явно е духал вятър и собственикът е нервничил. Кремъчето е на няколко хиляди години и ще ти го подаря.
Жив и здрав!
Ще те чакам между звездите. Малко са множко, но ти ще помагаш.
Едно уточнение: Кремъците са събирани от праисторическите селищни могили.

Чувал си си, Пиер, че Галактиките, Вселените, звездите са толкова много, че, ако си ги представим като малки грахови зърна, можем да препълним до горе с тях най-големия стадион в света - Маракана.
Благодаря за кремъчето, ще ми бъде скъп дар - и спомен от теб!
Чу

Много са мераклиите за учебниците, Индирам, включително и някои твърде маниакални "поети" в блог.бг.
Аз не ща.
Предпочитам да си пиша тук.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Борн!
До скоро, надявам се, във Варна!
Чу

Стана ми малко тъжно, защото всички ние крачим към големия сън.......

Мдааа... и връщане няма.
Благодаря.
Чу

Ние май трябва да вярваме в безсмъртието на душата, но не е грях да обичаме и земния си път, и да тъжим за края му. Има красота в живота, макар с примеси...
Ако можех, щях да напиша "римейк" на "Чесът на синята мъгла" - "Деца, боя се зарад вас..."

И аз не съм по поезията. Може би, защото много малко стихове ме "хващат", но твоите творби не ги пропускам. Мисля, че успяваш да ме направиш поне замалко добър човек!
Не те четкам, а ти благодаря !

Опитай? Римейкът може само да спечели от това.
Благодаря.
Чу

Сърдечно благодаря за прочита, и до нови срещи!
Чу