... с какво запомних лятото – не знам,
невям с температурните рекорди,
по плажа, спитен като жълт сусам,
оголват псета жълтите си морди,
ръждясалото водно колело
спасителят ще вапца с баданарка,
ще пийнем сетне чаша-две мерло –
туй есенес е трезвата ни мярка,
и чайките – развихрили джурум,
ще грачат на сафрид и паламуди,
и – имайте от мен едно наум! –
брегът на Варна е приют за луди,
нетраен – плахо пламъче на свещ,
ме близва сетно слънчевият блясък
и – сякаш мермер камък за строеж –
вълните разтоварват с гръм и трясък,
със псето делнах четвърт шпек салам,
додето чаках изгрева сафриден...

С какво запомних лятото – не знам? – 
дойде и поседя, 
и си отиде.

 

9-тия глас от мен! - по правилата на блога...
Ала, ако зависеше от мен, Валери, за стиховете ти -
С КАКВО ЗАПОМНИХ ЛЯТОТО – НЕ ЗНАМ
- най-малко 10 гласа щях да пусна, а и повече...
Бих отбелязала няколко думи, съчетания от думи...
Съвсем нарочно бележа
" ...брегът на Варна е приют за луди, ..."
- някой ден, непременно, ще ти кажа, защо...

Хареса ми стихотворението! - и заради камъка, и заради паламудите, и ...
Поздрави!
Поздрави на Варна!

Десетият глас е от мен, с почитания, Валери !

Днес денят неделя, ден за Бялото море, тръгвай, що още се маеш из Планината? :-)
Чу

Благодаря, Борн.
Светла неделя!
Чу

Благодаря, Валерий!

Красотата ще спаси света!
Чу

Изпратил си ми прекрасната Родна Реч! Поздрави от Австрия!

...впрочем, харесах, 3, но не прие гласа ми, тойзи блог.бг хех

Красиви са ни българските думи, обичам ги.
Благодаря.
Чу

Наздраве, Док!
Мини някой ден да пием по една бира?
Знаеш къде.
Чу