... ти си светулка над лятна коруба –
гледам ти леката рокля от лен,
с теб не ми трябват ни остров Аруба,
нито Сейшелите, ни Кергелен,
слънце в дъбрави, прохлада в усое,
росна росица на туфи трева,
вятърче с мирис на мак и алое,
птичи свистеж в безпредел синева,
млъкнах на всички световни езици  
и преброих пряко сили до три! –
с бяла забрадка над тежки пшеници
своите светли косици покри,
ти – на поточето светлият ромон,
облаче, ръснало летен дъждец,
аз покрай теб съм тъй скучен и тромав –
а бе, направо съм жив Дядо Мец,
Господи, Раят над мен ли се срути? –
ти си ми сетен фотон светлина...

Жив съм на твоите прелестни скути! –
моя прекрасна и свята Жена.

 

Уникална Поезия!

Благодаря.
Чу

Не си падам особено по поезията, но твоето е класа !!!

Благодаря, Борн.
Леки почивни дни!
Чу

zaslujavash cjalata obich na sveta, 4u

... прекрасно :)
"...сетен фотон светлина..."

Благодаря, Селена, светли почивни дни!
Чу

Благодаря, и до нови срещи!
Чу

И аз харесах жената с бялата забрадка. Маестро, пусни едно ксерокс-копие от нея да не се караме... Нали сме приятели?!
Ужасно горещи калоферски поздрави.
П и е р

Поздрав от прохладна София, Пиер!
Благодаря.
Чу