Бях леко трезвен, сам и неглиже,
и лаеха ме столичните кучета.
Замръкнах пак на твоето чердже,
но входната врата ти бе заключена.

Поседнах си с едно кю-пак шише –
и биричката влезе си на мястото.
И сгуших се във лявото кьоше,
понеже ветровито беше дясното.

Като изгълтах сетния си фас,
задрямах на черджето – късен гостенин.
В такава нощ се става педераст! –
когато дверите ти са залостени.

А вън переше столичният дъжд! –
протече и капителът в Ротондата.
Кажи на своя кротко дремещ мъж,
че ще смениш света с дистанционното?

Че ще избягаш с мен – на Цигов чарк,
или, да кажем, нейде с Баба Меца...
И чакам те в Борисовия парк –
да те прегърна – мокра! – от дъждеца.

"... ще смениш света с дистанционното ..."
Да да можеше!
Поздрави за жестоко образната творба!
П и е р

Дори само да се опита, Пиер, и това ми стига.
Ама не опитва...
Благодаря.
Чу

Гениално е Чу!

Благодаря.
Чу

Поздравления!
Понеже, и защото ... как да ти пусна онзи емотикон, дето се търкала от смях...
Сериозно, столицата София, е голяма ...
Случи ми се (тая вечер) да гледам Централните Новини, и нещо говореха за лявата, а десните... "Леви десни, леви десни, ще вървим напред!" - спомних си песничката...
"А вън переше столичният дъжд! – "
- думичката - переше - само казвам...
Моят глас е 8-мия
Поздрави!

Благодаря, Индирам. А вчера в Планината пороите усуквали масури...
Тук слънцето думти.
Чу