... и всеки ден и всяка нощ 
да сричам мъдрите си книги, 
забравил простия разкош 
да спя под летните авлиги, 
аз бях роден за сенокос, 
косата си да лъскам с бруса, 
замах – и хряссс! – с един откос 
тревата да пищи – лехуса! – 
с объхтаните си пети, 
из троскота нагазил яко, 
несвястна птица да свисти 
върху гнезда, които сякох, 
и лятото да се гневи, 
трън в гърлото на маранята – 
пламтящи огнени глави 
над мене слънцето да мята, 
да няма сън, ни миг покой 
дори Небесният пъдарин – 
не мисли вече Бог – и Той! – 
за всички свои земни твари, 
и мене ще ме прибере – 
с посечените ми ръкойки...

Ще ме изпратят с горно „ре”! – 
бездарни бухали и сойки.

А аз съм твърде бос да изповядвам сенокос. За мен това е някаква магия да се издържа под палещото Слънце цял ден. Едва ли едно време е имало бира в бъклиците. Боже, какви времена бяха!
Пускам тези два-три реда коментар и отивам Лида да ми изпее горно "ре", че не мога да си го представя.
Поздрави, Валери!
П и е р

Недей да мъчиш жената, Пиер, по-добре я накарай да ти резне една салатка, ти пий една ракийца - и горното "ре" ти е в кърпа вързано, ще го изпееш без проблеми! :-)))
Наздраве!
Чу

А, не. Няма само дядовците като нас да се мъчат. Като се видим, ще ти разкажа вица "Родил се дядо за мъка".
Помолих я, а тя ме накара да й дам тон "ла". На третия път остана доволна от мен и изпя "ре". Валери, оказа се, че това е много красива нота. Ти си бил и музикант! Браво!
П и е р

Да бе... ай ся, и музикант ме изкара. Навремето моята учителка в час по пеене ми казваше: - Валери, като почнем да пеем, ти да мълчиш, ще ти пиша шест! :-)))
И аз мълчах.
Чу