Постинг
29.05.2016 07:40 -
ПИСМО ОТ БЪРЗИЯ ЕКСПРЕС
Не знам защо експресът тъй не спря
на моята любима гара Левски –
и аз си казах: – Тюх!... И: – Бря, бря, бря!
Замезих със саламени обрезки,
на моята любима гара Левски –
и аз си казах: – Тюх!... И: – Бря, бря, бря!
Замезих със саламени обрезки,
и сетне бира – трички, май, изпих,
разсъних се на Мездра – със лаваца,
а този къс и леко трезвен стих
ти го написах някъде към Враца.
А после взех ръка на три без коз.
Дочетох Кафка, Селинджър и Фокнър.
И гледах как на седми коловоз
се ветролее бялата ти рокля.
Началник-влака килна козирка.
С кондукторчето глътнах два коняка.
И – черен сом из кротнала река! –
размахваше опашката си влакът.
Къде бях тръгнал? Да превзема Рим.
А заорах без теб насред полето –
и виеше – без маска и без грим,
животът ми – от куче по-проклето.
Един пътуващ в Нищото глупак! –
ти пиша кротко луднали поезии...
И нека спре най-сетне тоя влак,
във който ти – единствена! – не влезе.
Няма коментари