Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи.

Навира ми се – проститутка,
която аз не съм желал.
И виното ми става блудкаво.
А хлябът – горък като кал.

Под нейното безплътно робство
натрупах челяд, дом и род.
И уж живот живея собствен.
Ала това не е живот.

Тя идва с личните ми гости.
Преди да съм изрекъл: "Влез!",
неканена се шмугва, Господи!
И казва, че ми носи вест.

Да, тя е вестоносец важен.
Мълчи на четири очи.
Ако смъртта не ни накаже,
поне да ни очовечи.

Горчив хап за преглъщане е тази твоя творба, Валери...
Смъртта е булдозер, който разчиства терени за нови строежи.
И тъй като в черепа й няма нито зрение, нито мисъл, върти косата и поваля безогледно всеки, когото докопа.
Като малък много се страхувах от нея. И мислех да надигна чаша с вода, като я видя, че идва. Надявах се да се върне, като види, че съм зает...
Един 100-годишен дядо редовно преяждал със сланинка, попийвал и пушел. Роднини и съседи му казвали, че вреди на здравето си, а той отвръщал: "Вие, какво? Искате да живея вечно ли?"
Не зная дали смъртта може да ни очовечи. Като наближи, забелязал съм, и най-коравосърдечните се размекват.
Поздрави!
П и е р
ПС - И днес тук отново небето е копринено синьо, а по крепостните стени са накацали пилци.

Няма значение какво си мислим за Нея, Пиер, тя винаги идва в най-неочаквания момент, когато не сме готови нито да почнем отначало, нито да приключим земните си дела.
Да се надяваме, че там - из небесните селения, може би ще успеем.
Чу

Велика е СМЪРТТА! - и приятелка на Човек/а до гроба...
Моят глас е 7-мия... ама не като седмата пейка... (Нали помниш, че те питах, как се броят пейките, ... и коя е Седмата)

Имам доста асоциации, мисли..., предизвикани и от тази ти творба...
Обаче, да не стане ... постинг...
Браво, Валери! - За размисли и философско е! - аз тъй чета... А, философско, значи, потвърдено от Живота!
Поздрави!

Жокер: Смъртта, Любовта, Животът, Радостта, Суетата, ... и така нататък - все братчета и сестричета!
:-)))

Здравей, Индирам!
Благодаря, мила, а ти да си знаеш, вече те чакат не само във Варна, но и в Калофер! :-)))
Чу

Не искам да ви развалям седянката, нито да пращам танкове да я спрат тази наперена родопчанка, но тя в Калофер няма да дойде, защото тук няма поминък, градът е изоставен и от Бога, а камбаните бият през ден бавно и провлечено и на човек сърцето му се къса, че няма да ги чуе, когато забият и за него... Невероятна скука, но на калоферци не им пука. Надуват гайдите и играят хоро в реката... Твай!
Поздрави и за двама ви!
П и е р
ПС1 - Днес е четвъртък, ако се не лъжа. Най важният ден от седмицата тук. Хората отиват пременени на пазар и пътьом изнасят пред портите кофите за боклук, та карловци да ги изтръскат в търбуха на някаква софийска фирма...
ПС2 - Та тръгнах да търкалям кофата, а народът ми се присмя, че през зимата сменили Деня на боклука във вторник.
И докато я връщах в двора, пресметнах, че така празничните дни тук стават 4 в седмицата, без да се броят църковните и националните. Комунизмът, за който говори Ботев, изгря в Калофер! Ура!

Комунизмът, за който говори Христо Ботйов, няма нищо общо с комунизма, който нашите народни управници отдавна вече си построиха...
Наздраве, Пиер!
Чу

...и с днешна дата, да се знае, че мене и танкове не могат да ме спрат... пък и Пиер ги няма, :-)))
Има песен -
Руско е Рожен заптисал,
не дава пиле да форкне....

Обаче, мене и Руско не ме плаши и не може да ме спре...

Иска ми си да да отида в много села и градове из България - много приятели, но..
Има и друго - река ли го, ще го направя! - даже и на инат!

Поздрави!

Смъртта - кому ли е полезна?!
А, мисля, че Ботйов, е знаел какво говори!

Пиер няма танкове, но я има магията да спре която и да е девойчица с блага дума и хрисим поглед, тъй че - тръгвай за Калофер! :-)))
Чу