Дори от птичи поглед си личи
пътеката, която ще поема –
все по-далеч от твоите очи,
и накъдето хвърли ме мелтемът,
в тръстиките, в рибарския бордей,
все по-далеч от топлите ти шепи,
и лодката ми в каменния кей
вълната седем бала ще нацепи,
това е краят, да – видя се тя,
ще спреш ли, ако стих един ти кажа? –
и светлото ти име ще крещя,
и ще го грача с чайките на плажа,
помежду нас ще виснат тишини –
замръзнали в небето водопади,
и – луд и сам, ще питам цели дни
защо съдбата тъй не ми те даде,
ще се наливам нощем със мавруд,
очи оцъклил в сухия си чироз –

все по-далеч от топлия ти скут,
и всеки ден до Бога все по-близо.

 

И аз току що пуснах нещо, което мислех, че е смешно, ама при теб смехът е много по- фин, изтънчен, засмях се като придворна дама в копринената си кърпичка. Да, Валери, на нас някои неща ни тежат, но ги казваме така, че хората се заливат от смях. Ето кое при теб ме шашна:
"...ще се наливам нощем със мавруд,
очи оцъклил в сухия си чироз..."
Е, как веднъж се неповтори?! Не вулкан, а ураган си на картини. Май вече имаш достатъчно творби за една строго комична книга, която ще разсмива до сълзи... уви... за твоя сметка.
Поздрави!
П и е р

Това кърти канари, Валерий!

А бре, Пиер, на мен ми се плаче, като го гледам тоя оцъклен чироз... ама карай да върви. Наздраве!
Чу

Кърти и дупки пробива всякакви, Иличе! :-)))
Чу

Красиво споделена тъга...

Споделиш ли сълзата с приятел, току-виж се обърне на смях! :-)
Чу

Или хубаво или още, Чу :-)

Дори с риск да ти прозвучи заплашително, ще има още! :-)))
Благодаря, Налия.
Чу

17-тия глас от мен!
Била съм и 17-и номер в клас, била съм и на 17 години...

Всички ме обичат! като че ли съм Реймънд

Е-хей-й, Валери! - Мелтемите са ... приятели, приятелчета...
Супер! Много супер ЯКО Е стихотворението!!!

Поздрави!

Благодаря.
Чу