... сигурен съм, някой ден ще изчезна от твоя живот –
ще съм вятърът, който тревите из парка нарошва,
разпилява полите ти и косиците ти в небесния свод,
после тихо ти иска от яката на шушлека прошка,
ще съм бързият дъжд по лицето ти в майската нощ,
ще съм седмото пухче на спасено от тебе глухарче,
или нейде във Фейса – непреметена жилищна площ,
ще съм просто добричко, досадно донякъде, старче,
ще ме търсиш със свещ, ще ме викаш в дълбокия ден,
в който никога няма да имаш за мен и минута! –
а пък аз си мечтаех – както стария градски кретен,
да ти кажа здравей! – и след миг да ти падна на скута,
да заспя – възхитен, ум изгубил – добър идиот,
върху Седмата пейка под гръдната ти обиколка...

А когато изчезна от твоя объркан живот, 
дано някой друг те обича през моята болка.

Кураж, Маестро! Стискай зъби още десетина години и след това камък ще ти падне от гърба. Няма да можеш да се влюбваш. На жените ще гледаш като на произведения на изкуството...
Но ти си с толкова богато образно мислене и с толкова пъстра словесна палитра, че и след това ще създаваш божествени образи и сладостни състояния на духа. Дано съм с всичкия си , за да се радвам и тогава на твоите творби.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС - Дочувам от Лида, че и във Фейсбук има интересни твои неща, но не смея да се бухна и там. Много сложно ми се вижда.

Фейсбукът е за млади хора като Лида, не е за пра-исторически дъртаци като теб и мен! :-)))
Стой си тук, брате!
Чу

Какви сте сладкодумци! - Ти, Валери, и Пиер... И, ме разсмивате - Благодаря!
Аз, пък, съм сигурна, че и това стихо трябва да се запее и пее... и започвам да мисля мелодия... както, си измислих мелодия за едно друго твое стихо... И, да не се сърдиш - понякога забравям стихите, но мелодията помня - щото си ми казал... да ти я изпея на Седмата пейка,
Пирона, на който виси китарата, не ръждяса ли, да се счупи... и гледай да уловиш мига, да я хванеш... пак...
Пак зачетох стиховете (днешните) и ... ще ми е трудно с мелодията, но ...

Поздрави!
Ще гласувам, на някой друг прочит! - щото си наумих, че ще измисля мелодия

Ще я чуя ли някога?
Чу

... Какво да ти кажа, Валери? ... Аз не знам, А който знае, си трае! - нали е БОГ?!

Пак зачетох стихите, гласувах 10-ти, дълги редове... нещо ми е като на опера или като гласа на Маргрет Николова - още ми играе мелодията...

Ще ги чуеш...
Поздрави!

Силен си! С думите! Браво!

Лятото идва, ще чакам на Седмата пейка.
Чу